23 февр. 2007 г., 12:48

Та аз съм стон и зов, и вопъл тъжен 

  Поэзия
1329 0 4


 

Сърцето ми в сърцето ти лудува,

душата ти в душата ми мълчи,

а любовта с двамата будува -

мили думички не спира да шепти.


Та аз съм стон и зов, и вопъл тъжен:

на хоризонта аз съм озарена,

което прави влюбения длъжен

да не допуска да съм наранена.


Озарението – ясен небосвод,

от две в едно превръща то сърцата,

звучи в омаен, чуден хоровод

и грее като слънце на лицата.


Тръгне ли пък бурята в разлъка,

сенки зли повеждат в неведение

и връхлита тази черна мъка,

що се ражда и живее от съмнение.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??