Та аз съм стон и зов, и вопъл тъжен
Сърцето ми в сърцето ти лудува,
душата ти в душата ми мълчи,
а любовта с двамата будува -
мили думички не спира да шепти.
Та аз съм стон и зов, и вопъл тъжен:
на хоризонта аз съм озарена,
което прави влюбения длъжен
да не допуска да съм наранена.
Озарението – ясен небосвод,
от две в едно превръща то сърцата,
звучи в омаен, чуден хоровод
и грее като слънце на лицата.
Тръгне ли пък бурята в разлъка,
сенки зли повеждат в неведение
и връхлита тази черна мъка,
що се ражда и живее от съмнение.
© Валери Рибаров All rights reserved.
