9 ene 2022, 21:46  

Tа хванеш ли я – здраво ти я дръж 

  Poesía » Filosófica
334 5 6

Небето нощно бод зад бод бродирам,
такова парцаливо стана изведнъж.
И вятър вее, зима, ти сърце издръж!
Ей я нашата надежда – зад баира.

 

Като коте между дните ни се свира,
протегнала се и нашир, а и надлъж,  

та хванеш ли я – здраво ти я дръж,

че палава е, не ни дава мира.

 

И ще лети хвърчило в ясен небосвод,
мечтите са без възраст, нямат дом и род.
И кърпено небето пак с дъга ще грее.

 

И ще забравим зима, болка, студ и страх,
животът ни е твърде кратичък за тях
и в стиховете наши с обич ще живее.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??