Tа хванеш ли я – здраво ти я дръж
Небето нощно бод зад бод бродирам,
такова парцаливо стана изведнъж.
И вятър вее, зима, ти сърце издръж!
Ей я нашата надежда – зад баира.
Като коте между дните ни се свира,
протегнала се и нашир, а и надлъж,
та хванеш ли я – здраво ти я дръж,
че палава е, не ни дава мира.
И ще лети хвърчило в ясен небосвод,
мечтите са без възраст, нямат дом и род.
И кърпено небето пак с дъга ще грее.
И ще забравим зима, болка, студ и страх,
животът ни е твърде кратичък за тях
и в стиховете наши с обич ще живее.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
