5 ene 2016, 7:50

Тайна 10

  Poesía » Otra
1.2K 0 7

 

 

 

Страховете ми отново нощем идват

и се втурват към съня ми неспокоен.

Заблудени ли са или са наивни?

Та нали тъгите ми ще ги прогонят!

 

 

           

             

      

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оригинално!
  • Като се замисля, не съм изпитвала двете едновременно - страх и тъга Интересен стих.
  • Благодаря ви, момчета!
    Младене, точно!!! Изживяно и осмислено е това - когато има тъга, тя вече е "отработила" страховете и дава "имунитет"... А тъгата... е, и тя може би е тайна...
  • Колко мъничко, а колко силно и въздействащо!? Възхитен съм! Само ти го можеш, Ена! ЧНГ! Бъди жива и здрава и дълго да ни радваш с подобни бисерчета!
  • За много години, Елена! Да ти е честита Новата 2016-а година и да ти носи здраве /както и на близките ти хора/ и прилив на вдъхновение! Продължавай да ни радваш с оригиналната си и силна поезия, плод на автентични преживявания!
    Тайна 10 е продължение на поредицата от Тайни. Тук е поставен въпросът, не е ли суматорната тъга един вълнолом пред суматорния страх. Изразена е увереността, че тя дори е в състояние да прогони този страх.
    Аз ти се доверявам напълно. Зная, че не би написала толкова силно твърдение без да имаш личното доказателство за това. Отново замисляща и отронена от душата на автора миниатюра, която въздейства на всеки
    непредубеден читател. Поздравление!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...