5.01.2016 г., 7:50

Тайна 10

1.2K 0 7

 

 

 

Страховете ми отново нощем идват

и се втурват към съня ми неспокоен.

Заблудени ли са или са наивни?

Та нали тъгите ми ще ги прогонят!

 

 

           

             

      

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оригинално!
  • Като се замисля, не съм изпитвала двете едновременно - страх и тъга Интересен стих.
  • Благодаря ви, момчета!
    Младене, точно!!! Изживяно и осмислено е това - когато има тъга, тя вече е "отработила" страховете и дава "имунитет"... А тъгата... е, и тя може би е тайна...
  • Колко мъничко, а колко силно и въздействащо!? Възхитен съм! Само ти го можеш, Ена! ЧНГ! Бъди жива и здрава и дълго да ни радваш с подобни бисерчета!
  • За много години, Елена! Да ти е честита Новата 2016-а година и да ти носи здраве /както и на близките ти хора/ и прилив на вдъхновение! Продължавай да ни радваш с оригиналната си и силна поезия, плод на автентични преживявания!
    Тайна 10 е продължение на поредицата от Тайни. Тук е поставен въпросът, не е ли суматорната тъга един вълнолом пред суматорния страх. Изразена е увереността, че тя дори е в състояние да прогони този страх.
    Аз ти се доверявам напълно. Зная, че не би написала толкова силно твърдение без да имаш личното доказателство за това. Отново замисляща и отронена от душата на автора миниатюра, която въздейства на всеки
    непредубеден читател. Поздравление!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...