5.01.2016 г., 7:50

Тайна 10

1.2K 0 7

 

 

 

Страховете ми отново нощем идват

и се втурват към съня ми неспокоен.

Заблудени ли са или са наивни?

Та нали тъгите ми ще ги прогонят!

 

 

           

             

      

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оригинално!
  • Като се замисля, не съм изпитвала двете едновременно - страх и тъга Интересен стих.
  • Благодаря ви, момчета!
    Младене, точно!!! Изживяно и осмислено е това - когато има тъга, тя вече е "отработила" страховете и дава "имунитет"... А тъгата... е, и тя може би е тайна...
  • Колко мъничко, а колко силно и въздействащо!? Възхитен съм! Само ти го можеш, Ена! ЧНГ! Бъди жива и здрава и дълго да ни радваш с подобни бисерчета!
  • За много години, Елена! Да ти е честита Новата 2016-а година и да ти носи здраве /както и на близките ти хора/ и прилив на вдъхновение! Продължавай да ни радваш с оригиналната си и силна поезия, плод на автентични преживявания!
    Тайна 10 е продължение на поредицата от Тайни. Тук е поставен въпросът, не е ли суматорната тъга един вълнолом пред суматорния страх. Изразена е увереността, че тя дори е в състояние да прогони този страх.
    Аз ти се доверявам напълно. Зная, че не би написала толкова силно твърдение без да имаш личното доказателство за това. Отново замисляща и отронена от душата на автора миниатюра, която въздейства на всеки
    непредубеден читател. Поздравление!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...