5 янв. 2016 г., 07:50

Тайна 10

1.2K 0 7

 

 

 

Страховете ми отново нощем идват

и се втурват към съня ми неспокоен.

Заблудени ли са или са наивни?

Та нали тъгите ми ще ги прогонят!

 

 

           

             

      

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оригинално!
  • Като се замисля, не съм изпитвала двете едновременно - страх и тъга Интересен стих.
  • Благодаря ви, момчета!
    Младене, точно!!! Изживяно и осмислено е това - когато има тъга, тя вече е "отработила" страховете и дава "имунитет"... А тъгата... е, и тя може би е тайна...
  • Колко мъничко, а колко силно и въздействащо!? Възхитен съм! Само ти го можеш, Ена! ЧНГ! Бъди жива и здрава и дълго да ни радваш с подобни бисерчета!
  • За много години, Елена! Да ти е честита Новата 2016-а година и да ти носи здраве /както и на близките ти хора/ и прилив на вдъхновение! Продължавай да ни радваш с оригиналната си и силна поезия, плод на автентични преживявания!
    Тайна 10 е продължение на поредицата от Тайни. Тук е поставен въпросът, не е ли суматорната тъга един вълнолом пред суматорния страх. Изразена е увереността, че тя дори е в състояние да прогони този страх.
    Аз ти се доверявам напълно. Зная, че не би написала толкова силно твърдение без да имаш личното доказателство за това. Отново замисляща и отронена от душата на автора миниатюра, която въздейства на всеки
    непредубеден читател. Поздравление!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....