20 abr 2007, 10:43

Тайна

  Poesía
759 0 7
Колко ли бели магьосници тука
прегръщали тези треви?
Слънцето пекло ги, сняг ги е трупал,
а в тях непрестанно боли!
Как ли нозете им боси кървяли са,
вдлъбвали гъстата жар
и със полите играел си вятъра,
искал душите им в дар!
Как ли косите им буйни са галели
кръшните им рамене,
както последно хоро са играели
под светлото синьо небе?
Колко ли летния дъжд ги е парил
по тез самодивски очи,
своята болка са тихо изплакали
във момини бели сълзи!
Как ли са сукали жадно и диво
реките от тяхната гръд?
А нощем, когато от страст не заспивали,
раздавали своята плът!
Колко ли била е чудна, омайна
тяхната лебедна песен -
тя е кръвта и дъха на Балкана,
ехо в скалите отвесни!
Тайната тъжна на своята младост
скрил е във този живот -
сетния танц на души прокълнати,
на що изкупления плод!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Направо разкошно е!!! Хиляди усмимвки
  • Чудесна си, Катя!Браво, момиче!
  • Браво!
  • Смисълът е, че Балкана живее и се храни, диша с последния дъх на прокълнатите души, които играят последния си танц като изкупление за греховете си!
    Благодаря за въпроса. И аз усетих, че е малко неясно.
  • Красив стих!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...