Apr 20, 2007, 10:43 AM

Тайна

  Poetry
753 0 7
Колко ли бели магьосници тука
прегръщали тези треви?
Слънцето пекло ги, сняг ги е трупал,
а в тях непрестанно боли!
Как ли нозете им боси кървяли са,
вдлъбвали гъстата жар
и със полите играел си вятъра,
искал душите им в дар!
Как ли косите им буйни са галели
кръшните им рамене,
както последно хоро са играели
под светлото синьо небе?
Колко ли летния дъжд ги е парил
по тез самодивски очи,
своята болка са тихо изплакали
във момини бели сълзи!
Как ли са сукали жадно и диво
реките от тяхната гръд?
А нощем, когато от страст не заспивали,
раздавали своята плът!
Колко ли била е чудна, омайна
тяхната лебедна песен -
тя е кръвта и дъха на Балкана,
ехо в скалите отвесни!
Тайната тъжна на своята младост
скрил е във този живот -
сетния танц на души прокълнати,
на що изкупления плод!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Направо разкошно е!!! Хиляди усмимвки
  • Чудесна си, Катя!Браво, момиче!
  • Браво!
  • Смисълът е, че Балкана живее и се храни, диша с последния дъх на прокълнатите души, които играят последния си танц като изкупление за греховете си!
    Благодаря за въпроса. И аз усетих, че е малко неясно.
  • Красив стих!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...