катеринарина (Катя)
331 972
20.04.2007 г., 10:43 ч.

Тайна 

  Поезия
589 0 7
Колко ли бели магьосници тука
прегръщали тези треви?
Слънцето пекло ги, сняг ги е трупал,
а в тях непрестанно боли!
Как ли нозете им боси кървяли са,
вдлъбвали гъстата жар
и със полите играел си вятъра,
искал душите им в дар!
Как ли косите им буйни са галели
кръшните им рамене,
както последно хоро са играели
под светлото синьо небе?
Колко ли летния дъжд ги е парил
по тез самодивски очи,
своята болка са тихо изплакали
във момини бели сълзи!
Как ли са сукали жадно и диво
реките от тяхната гръд?
А нощем, когато от страст не заспивали,
раздавали своята плът!
Колко ли била е чудна, омайна
тяхната лебедна песен -
тя е кръвта и дъха на Балкана,
ехо в скалите отвесни!
Тайната тъжна на своята младост
скрил е във този живот -
сетния танц на души прокълнати,
на що изкупления плод!

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??