Замята е кръгло, синьо мънисто
и Слънцето идва от Изток.
На планината водата е бистра,
морето простира се ниско.
И кой ли не знае, че няма по-лесно
за всеки, от туй да цитира
с престорена мъдрост, все факти известни,
когато се с някой припира.
Това е логично, но доста банално,
предимно за тези, които
желаят да стигнат до нещо гениално,
до тайни и знания скрити.
“Замята е кръгло, синьо мънисто
и Слънцето идва от Изток.
Звездите в Небето, когато е чисто,
разказват за своя произход”.
Така виждат някои целта на Звездите,
за други, те носят повеля,
но всички се взират във тях и намират,
копнеят ли там да намерят.
А тези, които не гледат Звездите,
но хората слушат във мрака,
желание да имат само да питат,
теории прекрасни ги чакат.
Замята е кръгло, синьо мънисто
и Слънцето идва от Изток,
но хора Луната следят напористо
и мислят, че тя ги орисва.
Така е Човекът устроен, че тайна
за себе си той е самият,
уви, всяка версия, по-скоро, нетрайна
излиза, освен на хартия.
Залято е даже Небето с мастило
и странно какво ли разбира,
на някой гадател в лицето унило,
любезно когато се взира.
Замята е кръгло, синьо мънисто
и Слънцето идва от Изток.
Човекът е тайна от всичко лъчисто,
не тази от някакъв свитък.
© Диди Генова Todos los derechos reservados