9.01.2019 г., 9:11

Тайна ​

1.2K 2 17

Замята е кръгло, синьо мънисто

и Слънцето идва от Изток.

На планината водата е бистра,

морето простира се ниско.

 

И кой ли не знае, че няма по-лесно

за всеки, от туй да цитира

с престорена мъдрост, все факти известни,

когато се с някой припира.

 

Това е логично, но доста банално,

предимно за тези, които

желаят да стигнат до нещо гениално,

до тайни и знания скрити.

 

“Замята е кръгло, синьо мънисто

и Слънцето идва от Изток.

Звездите в Небето, когато е чисто,

разказват за своя произход”.

 

Така виждат някои целта на Звездите,

за други, те носят повеля,

но всички се взират във тях и намират,

копнеят ли там да намерят.

 

А тези, които не гледат Звездите,

но хората слушат във мрака,

желание да имат само да питат,

теории прекрасни ги чакат.

 

Замята е кръгло, синьо мънисто

и Слънцето идва от Изток,

но хора Луната следят напористо

и мислят, че тя ги орисва.

 

Така е Човекът устроен, че тайна

за себе си той е самият,

уви, всяка версия, по-скоро, нетрайна

излиза, освен на хартия.

 

Залято е даже Небето с мастило

и странно какво ли разбира,

на някой гадател в лицето унило,

любезно когато се взира.

 

Замята е кръгло, синьо мънисто

и Слънцето идва от Изток.

Човекът е тайна от всичко лъчисто,

не тази от някакъв свитък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Генова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...