24 abr 2022, 10:55  

Тайната 

  Poesía
366 4 4

Отново сам в пустинята безкрайна.

Потъвам в пясъци събирани от векове.

Залутан в мислите си търся свята Тайна.

Създала мостове и разрушила светове.

 

Пътувам с времето, не знаейки безкрая.

Самотна плът в оковите на тленността.

Протягам длани със надежда да узная, 

къде е Пътят водещ ни към Радостта.

 

Тъй малко трябва пустотата да разцъфне.

Живителният дъжд на Вяра и Любов.

Пустинята в градина пъстра да възкръсне.

В душата ни родена с Божи благослов.

 

Христос Воскресе, Тайната ни даде.

Да бъдем вечни в своите тела.

Смъртта отстъпи на Живота се предаде.

Изкупени са грешките от нашите дела.

 

Во Истину Возкресе!

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви за коментарите.
    Ивита, аз съм трудно познаваем.
  • Христос Воскресе!
    Много късно „стоплих”, Вальо....Чак сега те познах.☺
    Чудесно е.
  • Поздравления, за хубавия стих, ВИ!
  • Да се преродиш, да възкресиш душата си и от пустиня, да я превърнеш в цветна градина от Любов и Вяра, това е Тайната! Поздравления, Вал!
Propuestas
: ??:??