Тайната
Отново сам в пустинята безкрайна.
Потъвам в пясъци събирани от векове.
Залутан в мислите си търся свята Тайна.
Създала мостове и разрушила светове.
Пътувам с времето, не знаейки безкрая.
Самотна плът в оковите на тленността.
Протягам длани със надежда да узная,
къде е Пътят водещ ни към Радостта.
Тъй малко трябва пустотата да разцъфне.
Живителният дъжд на Вяра и Любов.
Пустинята в градина пъстра да възкръсне.
В душата ни родена с Божи благослов.
Христос Воскресе, Тайната ни даде.
Да бъдем вечни в своите тела.
Смъртта отстъпи на Живота се предаде.
Изкупени са грешките от нашите дела.
Во Истину Возкресе!
© Гедеон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Христос Воскресе!
Много късно „стоплих”, Вальо....Чак сега те познах.☺
Чудесно е. -
Поздравления, за хубавия стих, ВИ!
-
Да се преродиш, да възкресиш душата си и от пустиня, да я превърнеш в цветна градина от Любов и Вяра, това е Тайната! Поздравления, Вал!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ивита, аз съм трудно познаваем.