24.04.2022 г., 10:55  

Тайната

538 4 4

Отново сам в пустинята безкрайна.

Потъвам в пясъци събирани от векове.

Залутан в мислите си търся свята Тайна.

Създала мостове и разрушила светове.

 

Пътувам с времето, не знаейки безкрая.

Самотна плът в оковите на тленността.

Протягам длани със надежда да узная, 

къде е Пътят водещ ни към Радостта.

 

Тъй малко трябва пустотата да разцъфне.

Живителният дъжд на Вяра и Любов.

Пустинята в градина пъстра да възкръсне.

В душата ни родена с Божи благослов.

 

Христос Воскресе, Тайната ни даде.

Да бъдем вечни в своите тела.

Смъртта отстъпи на Живота се предаде.

Изкупени са грешките от нашите дела.

 

Во Истину Возкресе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за коментарите.
    Ивита, аз съм трудно познаваем.
  • Христос Воскресе!
    Много късно „стоплих”, Вальо....Чак сега те познах.☺
    Чудесно е.
  • Поздравления, за хубавия стих, ВИ!
  • Да се преродиш, да възкресиш душата си и от пустиня, да я превърнеш в цветна градина от Любов и Вяра, това е Тайната! Поздравления, Вал!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...