Вечерен Вятър сви внезапно

и в клоните се завъртя -

раздуха залеза до златно

и там в небето запламтя...

В гнездата птиците се скриха

с молба отново да е ден,

а сенките се удължиха,

преди да отлетят съвсем...

Нощта започна да засипва

Земята с тайнствена тъма,

а като сбъдната молитва

до мен си сгушена сама

и искаш да не се разсъмва

за да не тръгвам в утринта,

и Любовта ни да е дълга -

дори безкрайна да е тя...

Но непознати, титанични

вилнеят сили и над нас -

разделят ни и ни привличат

и Любовта от тях е част...

И се страхувам, Скъпа моя,

че неподвластна ни е тя,

но днес да продължи се моля,

поне до края на нощта,

защото за Любов е Време

нощта по тия ширини,

а в Тайната ù посветени,

стоим, не вярващи сами:

как ти, като пантера нежна

да бъдеш в Любовта избра

и също като риби в мрежа

играят твоите бедра...

23.05.2010.

София                 д-р Коста Качев