Jan 21, 2012, 4:14 AM

Тайната

  Poetry » Love
701 0 1

Вечерен Вятър сви внезапно

и в клоните се завъртя -

раздуха залеза до златно

и там в небето запламтя...

 

В гнездата птиците се скриха

с молба отново да е ден,

а сенките се удължиха,

преди да отлетят съвсем...

 

Нощта започна да засипва

Земята с тайнствена тъма,

а като сбъдната молитва

до мен си сгушена сама

 

и искаш да не се разсъмва

за да не тръгвам в утринта,

и Любовта ни да е дълга -

дори безкрайна да е тя...

 

Но непознати, титанични

вилнеят сили и над нас -

разделят ни и ни привличат

и Любовта от тях е част...

 

И се страхувам, Скъпа моя,

че неподвластна ни е тя,

но днес да продължи се моля,

поне до края на нощта,

 

защото за Любов е Време

нощта по тия ширини,

а в Тайната ù посветени,

стоим, не вярващи сами:

 

как ти, като пантера нежна

да бъдеш в Любовта избра

и също като риби в мрежа

играят твоите бедра...

 

 

23.05.2010.

София                 д-р Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...