22 feb 2016, 17:34

Тайната на кристала

  Poesía » Otra
478 0 4

На масата кристал

свещите догарят

пред него силует

неясна сянка, бял

тайните сами

вратите си отварят

Образите скъпи

преминали в отвъдното

излизат от светлинно зрънце

и мъчат се

с усмивка да стопят 

онова "парченце", скръбното

Сянката изчезва 

кристалът потъмнява

вратите се затварят

но моето сърце

нищо не забравя

 

февруари 2016 г.

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младен,Анастасия,Еси и Цвети беше ми интересно какви ще бъдат вашите коментари.Благодаря ви.Желая на всички спокойна нощ!
  • Умно сърце!!!
  • "Сянката изчезва
    кристалът потъмнява
    вратите се затварят
    но моето сърце
    нищо не забравя"
    Мъдро и хубаво. Поздравления!!!
  • Може би този магически кристал е самата ни памет. Но както правилно отбелязваш, Гавраиле, паметта на ъсрцето е по-силна от нея. Поздравление за мъдростта!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...