22 feb 2016, 17:34

Тайната на кристала

  Poesía » Otra
477 0 4

На масата кристал

свещите догарят

пред него силует

неясна сянка, бял

тайните сами

вратите си отварят

Образите скъпи

преминали в отвъдното

излизат от светлинно зрънце

и мъчат се

с усмивка да стопят 

онова "парченце", скръбното

Сянката изчезва 

кристалът потъмнява

вратите се затварят

но моето сърце

нищо не забравя

 

февруари 2016 г.

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младен,Анастасия,Еси и Цвети беше ми интересно какви ще бъдат вашите коментари.Благодаря ви.Желая на всички спокойна нощ!
  • Умно сърце!!!
  • "Сянката изчезва
    кристалът потъмнява
    вратите се затварят
    но моето сърце
    нищо не забравя"
    Мъдро и хубаво. Поздравления!!!
  • Може би този магически кристал е самата ни памет. Но както правилно отбелязваш, Гавраиле, паметта на ъсрцето е по-силна от нея. Поздравление за мъдростта!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...