Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
308 8117
22.02.2016 г., 17:34 ч.

Тайната на кристала 

  Поезия » Друга
296 0 4

На масата кристал

свещите догарят

пред него силует

неясна сянка, бял

тайните сами

вратите си отварят

Образите скъпи

преминали в отвъдното

излизат от светлинно зрънце

и мъчат се

с усмивка да стопят 

онова "парченце", скръбното

Сянката изчезва 

кристалът потъмнява

вратите се затварят

но моето сърце

нищо не забравя

 

февруари 2016 г.

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Младен,Анастасия,Еси и Цвети беше ми интересно какви ще бъдат вашите коментари.Благодаря ви.Желая на всички спокойна нощ!
  • Умно сърце!!!
  • "Сянката изчезва
    кристалът потъмнява
    вратите се затварят
    но моето сърце
    нищо не забравя"
    Мъдро и хубаво. Поздравления!!!
  • Може би този магически кристал е самата ни памет. Но както правилно отбелязваш, Гавраиле, паметта на ъсрцето е по-силна от нея. Поздравление за мъдростта!
Предложения
: ??:??