Тайната на кристала

22.02.2016 г., 17:34 ч.

Поезия » Друга

327 0 4

На масата кристал

свещите догарят

пред него силует

неясна сянка, бял

тайните сами

вратите си отварят

Образите скъпи

преминали в отвъдното

излизат от светлинно зрънце

и мъчат се

с усмивка да стопят

онова "парченце", скръбното

Сянката изчезва

кристалът потъмнява

вратите се затварят

но моето сърце

нищо не забравя

февруари 2016 г.

Варна, Гавраил

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-02-25T19:02:54+02:00

Младен,Анастасия,Еси и Цвети беше ми интересно какви ще бъдат вашите коментари.Благодаря ви.Желая на всички спокойна нощ!
nezemna (Неземна)

2016-02-23T10:38:54+02:00

Умно сърце!!!
Веси_Еси (Еси)

2016-02-22T20:22:32+02:00

"Сянката изчезва
кристалът потъмнява
вратите се затварят
но моето сърце
нищо не забравя"
Мъдро и хубаво. Поздравления!!!
vega666 (Младен Мисана)

2016-02-22T17:57:43+02:00

Може би този магически кристал е самата ни памет. Но както правилно отбелязваш, Гавраиле, паметта на ъсрцето е по-силна от нея. Поздравление за мъдростта!