17 dic 2012, 10:50  

Тайни

  Poesía » Otra
641 0 1

Зов небесен, зов вселенски,

ангел хвърля звездни сенки.

Чух го снощи - върху рамото ми кацна

и поиска той история да ми разказва.

 

Чул зова му, сетива отворих,

в ума ми светлината се зарони.

Бликнаха картини чудни, светове безкрайни

и пейзажи от невиждани, неземни дюни, тъй сияйни.

 

Върнах се назад, времето преди да бъде,

и ангелът показа ми от що създаден е светът и накъде ще бъде.

Празнота безкрайна беше във ума Му,

но каза - "Нека бъде светлина!" - и се роди от зов за обич и светът Му.

 

Звезди, галактики, планети и вселени, и същества от светлина,

материите тъмни, крайност без предел и черни дупки без капка топлина.

Научих замисъла прост и веднага разбрах,

че любовта над всичко друго от началото до края е всесилен господар.

 

Отпуснах се назад и тежко изненадан аз въздъхнах,

ангелът отлетя със своите криле и кротичко замлъкнах.

Благодарих му мислено за тайните, които ми разкри.

И обещах любов и светлина оттук нататък в живота ми да възцари.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...