17 дек. 2012 г., 10:50  

Тайни

643 0 1

Зов небесен, зов вселенски,

ангел хвърля звездни сенки.

Чух го снощи - върху рамото ми кацна

и поиска той история да ми разказва.

 

Чул зова му, сетива отворих,

в ума ми светлината се зарони.

Бликнаха картини чудни, светове безкрайни

и пейзажи от невиждани, неземни дюни, тъй сияйни.

 

Върнах се назад, времето преди да бъде,

и ангелът показа ми от що създаден е светът и накъде ще бъде.

Празнота безкрайна беше във ума Му,

но каза - "Нека бъде светлина!" - и се роди от зов за обич и светът Му.

 

Звезди, галактики, планети и вселени, и същества от светлина,

материите тъмни, крайност без предел и черни дупки без капка топлина.

Научих замисъла прост и веднага разбрах,

че любовта над всичко друго от началото до края е всесилен господар.

 

Отпуснах се назад и тежко изненадан аз въздъхнах,

ангелът отлетя със своите криле и кротичко замлъкнах.

Благодарих му мислено за тайните, които ми разкри.

И обещах любов и светлина оттук нататък в живота ми да възцари.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...