17.12.2012 г., 10:50  

Тайни

637 0 1

Зов небесен, зов вселенски,

ангел хвърля звездни сенки.

Чух го снощи - върху рамото ми кацна

и поиска той история да ми разказва.

 

Чул зова му, сетива отворих,

в ума ми светлината се зарони.

Бликнаха картини чудни, светове безкрайни

и пейзажи от невиждани, неземни дюни, тъй сияйни.

 

Върнах се назад, времето преди да бъде,

и ангелът показа ми от що създаден е светът и накъде ще бъде.

Празнота безкрайна беше във ума Му,

но каза - "Нека бъде светлина!" - и се роди от зов за обич и светът Му.

 

Звезди, галактики, планети и вселени, и същества от светлина,

материите тъмни, крайност без предел и черни дупки без капка топлина.

Научих замисъла прост и веднага разбрах,

че любовта над всичко друго от началото до края е всесилен господар.

 

Отпуснах се назад и тежко изненадан аз въздъхнах,

ангелът отлетя със своите криле и кротичко замлъкнах.

Благодарих му мислено за тайните, които ми разкри.

И обещах любов и светлина оттук нататък в живота ми да възцари.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...