17.12.2012 г., 10:50  

Тайни

640 0 1

Зов небесен, зов вселенски,

ангел хвърля звездни сенки.

Чух го снощи - върху рамото ми кацна

и поиска той история да ми разказва.

 

Чул зова му, сетива отворих,

в ума ми светлината се зарони.

Бликнаха картини чудни, светове безкрайни

и пейзажи от невиждани, неземни дюни, тъй сияйни.

 

Върнах се назад, времето преди да бъде,

и ангелът показа ми от що създаден е светът и накъде ще бъде.

Празнота безкрайна беше във ума Му,

но каза - "Нека бъде светлина!" - и се роди от зов за обич и светът Му.

 

Звезди, галактики, планети и вселени, и същества от светлина,

материите тъмни, крайност без предел и черни дупки без капка топлина.

Научих замисъла прост и веднага разбрах,

че любовта над всичко друго от началото до края е всесилен господар.

 

Отпуснах се назад и тежко изненадан аз въздъхнах,

ангелът отлетя със своите криле и кротичко замлъкнах.

Благодарих му мислено за тайните, които ми разкри.

И обещах любов и светлина оттук нататък в живота ми да възцари.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...