Зов небесен, зов вселенски,

ангел хвърля звездни сенки.

Чух го снощи - върху рамото ми кацна

и поиска той история да ми разказва.

Чул зова му, сетива отворих,

в ума ми светлината се зарони.

Бликнаха картини чудни, светове безкрайни

и пейзажи от невиждани, неземни дюни, тъй сияйни.

Върнах се назад, времето преди да бъде,

и ангелът показа ми от що създаден е светът и накъде ще бъде.

Празнота безкрайна беше във ума Му,

но каза - "Нека бъде светлина!" - и се роди от зов за обич и светът Му.

Звезди, галактики, планети и вселени, и същества от светлина,

материите тъмни, крайност без предел и черни дупки без капка топлина.

Научих замисъла прост и веднага разбрах,

че любовта над всичко друго от началото до края е всесилен господар.

Отпуснах се назад и тежко изненадан аз въздъхнах,

ангелът отлетя със своите криле и кротичко замлъкнах.

Благодарих му мислено за тайните, които ми разкри.

И обещах любов и светлина оттук нататък в живота ми да възцари.