Стоя в зловеща битка

Прехвърчат непочтени, скрити боеве

Два наложили се рода, точно в мой’те светове!

Тихите им стъпки... 

Намек, 

отекващ, като звучен апостроф

Звукът да вкара в тези релси

мислите, на вярващия философ!

Дъхът им тежък, като на

постеля, 

обгръща пъстрото ядро,

зловоние, 

увиващо в примка – кое да е добро!

Тъпче по земята,

тропа, чука и грухти.

Съзнанието да ти ангажира

Да отдалечи...

Глиган –

другар на сянката и мрака,

блъска те, квичи, свисти,

със своята дебела броня

четина с бодли...

Събрана сган, 

банда, с присмеха на сврака,

дебне да те смаже и срази,

да скрие яростта в героя,

пир от рани и сълзи!

Стоя в средата на процеса,

Забъркана, разбита...

така, в средата на регреса, 

години не..., а векове!

Сражение подмолно,

кроеж без капка цветове!

Катран се точи, по отвеса

кърши облик, 

ражда в него бесове, 

преследвачи съблюдават идилична,

публична пиеса,

а невидимите ми герои зидат

в люти тайни – страхове