21 abr 2014, 11:46  

Така е

  Poesía » Otra
533 0 2

Всяка сутрин рано

идеята ти се заражда,

съчиняваш го прекрасен -

стих, красив и искрен.

 

Към обяд е вече друго,

там, в близкото кафе,

ти с тея го заглаждаш

и стихът си става  зле.

 

Вечер спорът се заражда

точно там не е така,

но накрая се показва

той, стихът не е това.

 

Днес, на празника велик,

аз отново ще ти кажа,

че  стихът ти  има лик,

щом от раз ми го покажеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...