21 abr 2014, 11:46  

Така е

  Poesía » Otra
531 0 2

Всяка сутрин рано

идеята ти се заражда,

съчиняваш го прекрасен -

стих, красив и искрен.

 

Към обяд е вече друго,

там, в близкото кафе,

ти с тея го заглаждаш

и стихът си става  зле.

 

Вечер спорът се заражда

точно там не е така,

но накрая се показва

той, стихът не е това.

 

Днес, на празника велик,

аз отново ще ти кажа,

че  стихът ти  има лик,

щом от раз ми го покажеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...