Всяка сутрин рано
идеята ти се заражда,
съчиняваш го прекрасен -
стих, красив и искрен.
Към обяд е вече друго,
там, в близкото кафе,
ти с тея го заглаждаш
и стихът си става зле.
Вечер спорът се заражда
точно там не е така,
но накрая се показва
той, стихът не е това.
Днес, на празника велик,
аз отново ще ти кажа,
че стихът ти има лик,
щом от раз ми го покажеш.
© Елена All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
