Всяка сутрин рано
идеята ти се заражда,
съчиняваш го прекрасен -
стих, красив и искрен.
Към обяд е вече друго,
там, в близкото кафе,
ти с тея го заглаждаш
и стихът си става зле.
Вечер спорът се заражда
точно там не е така,
но накрая се показва
той, стихът не е това.
Днес, на празника велик,
аз отново ще ти кажа,
че стихът ти има лик,
щом от раз ми го покажеш.
© Елена All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
