21.04.2014 г., 11:46  

Така е

530 0 2

Всяка сутрин рано

идеята ти се заражда,

съчиняваш го прекрасен -

стих, красив и искрен.

 

Към обяд е вече друго,

там, в близкото кафе,

ти с тея го заглаждаш

и стихът си става  зле.

 

Вечер спорът се заражда

точно там не е така,

но накрая се показва

той, стихът не е това.

 

Днес, на празника велик,

аз отново ще ти кажа,

че  стихът ти  има лик,

щом от раз ми го покажеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...