Така избирам

22 oct 2015, 11:28

Poesía

397 0 2

Очите ми блестят като слънца
и тъмни мисли гонят от душата.
Пътеката пред мене е съдба,
зад мен ухаят на любов цветята.

Мама и България ме мислят
и знаят, че в сърцето ми са те.
С чувствата си листите изписвам,
за да покълнат в моето дете.

По пътя си, от грешките се уча.
Мъртвите не могат да грешат.
Животът е единственият случай,
даденост веднъж за този свят.

Не искам в моят да витае злоба,
омраза, мъка, алчност, нелюбов...
Аз да обичам искам и го мога.
За хубаво съм винаги готов.

Достигна ли последната си спирка,
с аплодисменти нека сляза там.
Човекът може с всичко да привикне,
но пътя си избира всеки сам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Romantina (Румяна Славова)

2015-10-22T16:56:23+03:00

Мъдро и силно,изпълнено с истини!Поздравления!
extreem90 (Калоян Калинов)

2015-10-22T15:04:33+03:00

"Мама и България ме мислят
и знаят, че в сърцето ми са те.
С чувствата си листите изписвам,
за да покълнат в моето дете."

Заради такива стихотворения като твоето си заслужава регистрацията в сайта! Много добро! Поздравления!