Очите ми блестят като слънца
и тъмни мисли гонят от душата.
Пътеката пред мене е съдба,
зад мен ухаят на любов цветята.
Мама и България ме мислят
и знаят, че в сърцето ми са те.
С чувствата си листите изписвам,
за да покълнат в моето дете.
По пътя си, от грешките се уча.
Мъртвите не могат да грешат.
Животът е единственият случай,
даденост веднъж за този свят. ...