Така избирам
Очите ми блестят като слънца
и тъмни мисли гонят от душата.
Пътеката пред мене е съдба,
зад мен ухаят на любов цветята.
Мама и България ме мислят
и знаят, че в сърцето ми са те.
С чувствата си листите изписвам,
за да покълнат в моето дете.
По пътя си, от грешките се уча.
Мъртвите не могат да грешат.
Животът е единственият случай,
даденост веднъж за този свят.
Не искам в моят да витае злоба,
омраза, мъка, алчност, нелюбов...
Аз да обичам искам и го мога.
За хубаво съм винаги готов.
Достигна ли последната си спирка,
с аплодисменти нека сляза там.
Човекът може с всичко да привикне,
но пътя си избира всеки сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
