silvina84 (Силвия Йорданова)
37 370
17 mar 2014, 9:46  

Така не ти простих... 

  Poesía » Otra
1127 0 6

Така не ти простих за тишината,  

с която ме научи да живея.  

Уютно бе ми долу на земята –  

наместо горе с птиците да пея…

 

Така не ти простих за самотата,

с която ме остави да умирам.  

Вечер само късно в празнотата –  

се научих рани да събирам…

 

Така не ти простих и за лъжите,  

които ме превърнаха в лъжкиня.  

Душата ми облякоха сълзите –  

захвърлена сама насред пустиня…

 

Така не ти простих за тишината,

боядисала сърцето ми във синьо…

 

© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??