17.03.2014 г., 9:46 ч.  

Така не ти простих... 

  Поезия » Друга
5.0 / 7
1212 0 6
Така не ти простих за тишината,
с която ме научи да живея.
Уютно бе ми долу на земята –
наместо горе с птиците да пея…
Така не ти простих за самотата,
с която ме остави да умирам.
Вечер само късно в празнотата –
се научих рани да събирам…
Така не ти простих и за лъжите,
които ме превърнаха в лъжкиня.
Душата ми облякоха сълзите –
захвърлена сама насред пустиня… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Йорданова Всички права запазени

Предложения
  • Всеки ден по мъничко се губим. Ден по ден. След мене идеш ти. Не мисли за мен като за друго, сещай с...
  • Пожелавам ти... Да е топло и тихо. И да бъде декември. Нежно утро. Снежинки. ......
  • „Нали за нас душата го болеше. Издъхвайки, въздъхнал бе: - Народе????...” Въжето от бесилото на Левс...

Още произведения »