17.03.2014 г., 9:46 ч.  

Така не ти простих... 

  Поезия » Друга
5.0 / 7
1211 0 6
Така не ти простих за тишината,
с която ме научи да живея.
Уютно бе ми долу на земята –
наместо горе с птиците да пея…
Така не ти простих за самотата,
с която ме остави да умирам.
Вечер само късно в празнотата –
се научих рани да събирам…
Така не ти простих и за лъжите,
които ме превърнаха в лъжкиня.
Душата ми облякоха сълзите –
захвърлена сама насред пустиня… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Йорданова Всички права запазени

Предложения
  • Сгъстяват се боите на нощта и тежко диша старата надежда. Зад нея път, пред нея самота - това в коет...
  • От нощите си искам да избягам, но вече няма как да се владея... Чуждея - сам на себе си чуждея, игла...
  • Посрещам те на пътната врата, усмихваш се красива, пременена! Познах те, ти си есента, не стой на пр...

Още произведения »