velvet (Андреа Емилова) velvet (Андреа Емилова)
40
6 jun 2008, 17:03

Така обичах...

998 0 6

 

Така обичах...

 

Как се стопи

като кубче лед!?

Сия, но

вече загасва...

Искрата се

отразява само в

моя поглед блед!

В твоя вече и

пламъче не

проблясва!

И нашият изгрев,

скъпи, залязва.

Ала всъщност

няма край

любовта.

В спомените

всяко чувство

се запазва.

И вероятно

остава някъде

във Вечността...

(Но къде?)

Няма и миг

загубен!

По малко

спомен любов

в съзнанието

си отвличах,

за да помня

дълго още как

ме гледаше

влюбен!

А това

ТАКА ОБИЧАХ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андреа Емилова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0