Така обичах...
Как се стопи
като кубче лед!?
Сия, но
вече загасва...
Искрата се
отразява само в
моя поглед блед!
В твоя вече и
пламъче не
проблясва!
И нашият изгрев,
скъпи, залязва.
Ала всъщност
няма край
любовта.
В спомените
всяко чувство
се запазва.
И вероятно
остава някъде
във Вечността...
(Но къде?)
Няма и миг
загубен!
По малко
спомен любов
в съзнанието
си отвличах,
за да помня
дълго още как
ме гледаше
влюбен!
А това
ТАКА ОБИЧАХ...
© Андреа Емилова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
