Jun 6, 2008, 5:03 PM

Така обичах... 

  Poetry » Love
759 0 6

 

Така обичах...

 

Как се стопи

като кубче лед!?

Сия, но

вече загасва...

Искрата се

отразява само в

моя поглед блед!

В твоя вече и

пламъче не

проблясва!

И нашият изгрев,

скъпи, залязва.

Ала всъщност

няма край

любовта.

В спомените

всяко чувство

се запазва.

И вероятно

остава някъде

във Вечността...

(Но къде?)

Няма и миг

загубен!

По малко

спомен любов

в съзнанието

си отвличах,

за да помня

дълго още как

ме гледаше

влюбен!

А това

ТАКА ОБИЧАХ...

© Андреа Емилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Гери... прегръдки!
  • Много е красиво, вярно тъжно, но пък има много истина в него. Искрено ти желая да усетиш нещо диво, разтърсващо, което да те прави щастлива и да ни го опишеш, защото пишиш прекрасно
  • Най-искрено благодаря!
  • Красиво!
  • Много хубаво...тъжна, но прекрасна емоция...
    с обич, Андреа.
  • По малко

    спомен любов

    в съзнанието

    си отвличах,

    за да помня

    дълго още как

    ме гледаше

    влюбен!

    А това

    ТАКА ОБИЧАХ...

    - Това ми хареса най-много! Поздрав!
Random works
: ??:??