Така обичах...
Как се стопи
като кубче лед!?
Сия, но
вече загасва...
Искрата се
отразява само в
моя поглед блед!
В твоя вече и
пламъче не
проблясва!
И нашият изгрев,
скъпи, залязва.
Ала всъщност
няма край
любовта.
В спомените
всяко чувство
се запазва.
И вероятно
остава някъде
във Вечността...
(Но къде?)
Няма и миг
загубен!
По малко
спомен любов
в съзнанието
си отвличах,
за да помня
дълго още как
ме гледаше
влюбен!
А това
ТАКА ОБИЧАХ...
© Андреа Емилова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
