Така обичах...
Така обичах...
Как се стопи
като кубче лед!?
Сия, но
вече загасва...
Искрата се
отразява само в
моя поглед блед!
В твоя вече и
пламъче не
проблясва!
И нашият изгрев,
скъпи, залязва.
Ала всъщност
няма край
любовта.
В спомените
всяко чувство
се запазва.
И вероятно
остава някъде
във Вечността...
(Но къде?)
Няма и миг
загубен!
По малко
спомен любов
в съзнанието
си отвличах,
за да помня
дълго още как
ме гледаше
влюбен!
А това
ТАКА ОБИЧАХ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
