12 oct 2022, 9:38

Така разсъждава крадецът

  Poesía
471 2 3



Палтото ли? Какво ако е чуждо?
Удобно е и пази от дъжда.
Обличам го, защото имам нужда
и дреме ми сега за честността.

Познаваш го? Какво ли пък му пука?
Палтото не роптае за това.
Душата ми е топла, но и суха
защото ползва всякакви палта.

От топлината мога да не видя,
че някой плаче сбръчкан от студа.
Вземах го без да искам да обидя
собственика... Исках топлина.

Получих я и знам, че ще роптаят
всички разпознали го на мен.
Едно палто което си мечтаех,
осмисли незначителният ден.

Простете ми за кражбата. Простете!
Какво тук значи някакво палто?
Това е навик просто, на ръцете...
Възпитан съм в такова общество.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...