Така разсъждава крадецът
Палтото ли? Какво ако е чуждо?
Удобно е и пази от дъжда.
Обличам го, защото имам нужда
и дреме ми сега за честността.
Познаваш го? Какво ли пък му пука?
Палтото не роптае за това.
Душата ми е топла, но и суха
защото ползва всякакви палта.
От топлината мога да не видя,
че някой плаче сбръчкан от студа.
Вземах го без да искам да обидя
собственика... Исках топлина.
Получих я и знам, че ще роптаят
всички разпознали го на мен.
Едно палто което си мечтаех,
осмисли незначителният ден.
Простете ми за кражбата. Простете!
Какво тук значи някакво палто?
Това е навик просто, на ръцете...
Възпитан съм в такова общество.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
