Така съм те чакал...
Така съм те чакал...
(по Скорпиошка)
Мирише на масленица и бита сметана.
Котката ближе чужди обуща.
Ей тоя чичко, висок до тавана,
отде пък се вястна?! Господ го спуща?!
С ръчища ме грабна, като захапка.
Пристърга ми бузата бодлива брада.
"Е, сине, дочака ли татко?"
Мама продума: " - Не те и позна..."
Шоколад натежа в детската шепичка,
в другата легна трофейният нож...
"Тичай на двора и песа зацепвай!
Оставяй го ножа! Малък си още..."
Всички се суетят... Не затварят вратите...
Лели и баби войника посрещат,
а пък съседът намигва прикрито:
"За теб съм донесъл, оназ, най-
горещата!"
Май под възглавката турих го ножа...
Май и под губера чак съм заспал...
"Татко е черен... Казвай бе, Боже,
този защо е така побелял?!..."
Аз се разплаках... Губерът дУши...
Плътният глас силно запя :
"Вы - хо - ди - и - ла на берег Катюша..."
Май с песента паметта засия...
Бос, по гащета, много за кратко,
просто забравих, дето съм плакал:
"Ех, че се радвам! Върна се Татко!!!
Татко се върна-а-а! Така съм те чакал..."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
