Така те искам. С болка, натежала
от дългото сбогуване със теб.
И кораба си не напускам, а потънала,
сълзата ми се гуши на дъното във мен.
Оставам си на палубата свята,
в която с тебе всичкото делих,
зората, залеза и тишината,
и устните, които с жажда пих.
Оттук ще литне бяла самотата
с криле, обвили звездното небе.
Оттук, от моята земя - душата,
ще стигне трепета на твоето сърце. ...