Така те искам
Така те искам. С болка, натежала
от дългото сбогуване със теб.
И кораба си не напускам, а потънала,
сълзата ми се гуши на дъното във мен.
Оставам си на палубата свята,
в която с тебе всичкото делих,
зората, залеза и тишината,
и устните, които с жажда пих.
Оттук ще литне бяла самотата
с криле, обвили звездното небе.
Оттук, от моята земя - душата,
ще стигне трепета на твоето сърце.
Защото много дълго чаках и обичах.
Защото вече повече от век и миг
разбрах, че любовта е като хляба свята,
защото храних с нея твоя земен лик.
И ето те до мен с усмивка нежна,
която ме възнася в небеса.
Притискам си сърцето, да не плисна
като пенливата, изригваща вълна.
На палубата от мечтите свои
изминах всичките морета в мен,
ала все още има океани, тъй дълбоки,
които, искайки те, да премина с теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
