5 sept 2008, 16:55

Такава е съдбата ни!

  Poesía
967 0 16
Такава е съдбата ни! Да се обичаме,
а търсим смисъл във едно безсмислие.
Да се откриваме в дедите ни, а тичаме!
Да, тичаме и все до... никъде!
Такава е съдбата ни! Да даваме,
да кръстим със любов децата си,
на малките победи тихо да се радваме,
а на безценица продаваме мечтите си!
Защо? Не вярвам днес, че ослепяваме!
Нима човек така с нещастието свиква?
Животът не е просто оцеляване,
не бързайте да стигнете последната си спирка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А човек все бърза без посока...без да оцелява...поздрави, това пак ми стана едно от любимите ми твои стихове, прекрасно е да го прочета току
    що върнала се от чужбина,замисля...
  • Израстваш все по-нагоре, пишеш все по-мъдро и по-красиво... хареса ми!
    (мерси за коментара)
  • Браво!!!
  • Да се откриваме в дедите ни, а тичаме!
    Да, тичаме и все до... никъде!

    Носим завета им, но и го променяме - може би наистина е такава съдбата ни!
    Поздрави!
  • Замислящо...
    Поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...