5 sept 2008, 16:55

Такава е съдбата ни!

  Poesía
966 0 16
Такава е съдбата ни! Да се обичаме,
а търсим смисъл във едно безсмислие.
Да се откриваме в дедите ни, а тичаме!
Да, тичаме и все до... никъде!
Такава е съдбата ни! Да даваме,
да кръстим със любов децата си,
на малките победи тихо да се радваме,
а на безценица продаваме мечтите си!
Защо? Не вярвам днес, че ослепяваме!
Нима човек така с нещастието свиква?
Животът не е просто оцеляване,
не бързайте да стигнете последната си спирка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А човек все бърза без посока...без да оцелява...поздрави, това пак ми стана едно от любимите ми твои стихове, прекрасно е да го прочета току
    що върнала се от чужбина,замисля...
  • Израстваш все по-нагоре, пишеш все по-мъдро и по-красиво... хареса ми!
    (мерси за коментара)
  • Браво!!!
  • Да се откриваме в дедите ни, а тичаме!
    Да, тичаме и все до... никъде!

    Носим завета им, но и го променяме - може би наистина е такава съдбата ни!
    Поздрави!
  • Замислящо...
    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....