5.09.2008 г., 16:55

Такава е съдбата ни!

965 0 16
Такава е съдбата ни! Да се обичаме,
а търсим смисъл във едно безсмислие.
Да се откриваме в дедите ни, а тичаме!
Да, тичаме и все до... никъде!
Такава е съдбата ни! Да даваме,
да кръстим със любов децата си,
на малките победи тихо да се радваме,
а на безценица продаваме мечтите си!
Защо? Не вярвам днес, че ослепяваме!
Нима човек така с нещастието свиква?
Животът не е просто оцеляване,
не бързайте да стигнете последната си спирка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А човек все бърза без посока...без да оцелява...поздрави, това пак ми стана едно от любимите ми твои стихове, прекрасно е да го прочета току
    що върнала се от чужбина,замисля...
  • Израстваш все по-нагоре, пишеш все по-мъдро и по-красиво... хареса ми!
    (мерси за коментара)
  • Браво!!!
  • Да се откриваме в дедите ни, а тичаме!
    Да, тичаме и все до... никъде!

    Носим завета им, но и го променяме - може би наистина е такава съдбата ни!
    Поздрави!
  • Замислящо...
    Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...