Такава е съдбата ни!
а търсим смисъл във едно безсмислие.
Да се откриваме в дедите ни, а тичаме!
Да, тичаме и все до... никъде!
Такава е съдбата ни! Да даваме,
да кръстим със любов децата си,
на малките победи тихо да се радваме,
а на безценица продаваме мечтите си!
Защо? Не вярвам днес, че ослепяваме!
Нима човек така с нещастието свиква?
Животът не е просто оцеляване,
не бързайте да стигнете последната си спирка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены