Такава обич
Когато съществуваш във химерите
тук всеки полъх буден ме държи.
Такава обич няма да намерите
тъй дълго във небето да кръжи.
Синее то, от щастие преливащо,
смрачи ли се - с оловен става цвят
и рядко дъжд полива кротко нивата
с утехата на Божа благодат.
Когато съществуваш във химерите,
мечтана, като полъх на перце,
все някой ден ще се отворят дверите
и ти отвън - със ангелско лице!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
