Такава обич
Когато съществуваш във химерите
тук всеки полъх буден ме държи.
Такава обич няма да намерите
тъй дълго във небето да кръжи.
Синее то, от щастие преливащо,
смрачи ли се - с оловен става цвят
и рядко дъжд полива кротко нивата
с утехата на Божа благодат.
Когато съществуваш във химерите,
мечтана, като полъх на перце,
все някой ден ще се отворят дверите
и ти отвън - със ангелско лице!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
