Такъв развой не съм очаквал
Хората имат самолети, яхти, вили,
а ние живеем в тези сивите „могили”.
Бащите на някои вече са инженери,
а моят само знае да ми се звери.
Не искаме от вас нищо да научим,
дори и в живота си да не сполучим!
Спрете със съвети да ни досаждате,
и вашите теории да ни присаждате!
Болно!? Такъв развой не съм очаквал,
но досега на никого не съм се оплаквал!
Нищо, те са ни Деца и ще им простим,
с утехата, че ги има спокойно да заспим.
Но аз също съм имал Майка и Татко,
беше много бедно, но мило и сладко.
На училище ходих с кърпени панталонки,
луксът беше филия черен хляб, бонбонки.
Направиха за мен каквото те можаха,
имаха един шанс и не го пропиляха.
Смирено ги послушах и се обучих,
може би затова в живота аз сполучих.
Виена - 16.04.1999 /писано/
Marcello Terezios
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маестро Митко Хаджиев Todos los derechos reservados
