20.10.2012 г., 16:44  

Такъв развой не съм очаквал

1.1K 0 2

 

Хората имат самолети, яхти, вили,
а ние живеем в тези сивите „могили”.
Бащите на някои вече са инженери,
а моят само знае да ми се звери.

Не искаме от вас нищо да научим,
дори и в живота си да не сполучим!
Спрете със съвети да ни досаждате,
и вашите теории да ни присаждате!

Болно!? Такъв развой не съм очаквал,
но досега на никого не съм се оплаквал!
Нищо, те са ни Деца и ще им простим,
с утехата, че ги има спокойно да заспим.

Но аз също съм имал Майка и Татко,
беше много бедно, но мило и сладко.
На училище ходих с кърпени панталонки,
луксът беше филия черен хляб, бонбонки.

Направиха за мен каквото те можаха,
имаха един шанс и не го пропиляха.
Смирено ги послушах и се обучих,
може би затова в живота аз сполучих.

 

 

Виена - 16.04.1999 /писано/

Marcello Terezios

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маестро Митко Хаджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...