11 ene 2012, 15:22

Таласъмску (ут баба ви Лъчка)

960 0 7

Нущес,
на пръсти тиху са прумъквам, 
ф ладилника си тършоля, 
биля ни светвам-дъ’н ги събудя 
мъжо и двети ми дица. 

То, не чи ми йе гладну, 
ма, ей тъй, да си пудложа, 
чи инак ни ма фаща сън - 
за мръфка, ста’ам таласъм! 

Блажну-леденуу, пък сочну! 
Трипери, радва съ душъ! 
Я! Дигнала съм ут кумпотя 
и сърми съзирам, с лозуви листа! 

Примлясквам сънену, с блаженству… 
Въх!!! Сякаш ток мъ изтрищя! 
Ни вярвам в таласъми, верну, 
ма остри нокти съ забивът ф снажна ми снага! 

Замръзва ми кръфта! Дъх не’ам! 
Ни шавам! Чорт ми оди пу гърба! 
Боже, пумугни ми! Стискам очИ! 
Мяуу! Черната ми котка! Гладна йе и тя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страшно е!
  • 'Бе знаех си аз, че си скръндза, ама що пък към клетото животинче, м?
  • Ами посмях се... какво да ти кажа! Има свежи идеи. Успех, Лъки, и в този жанр. Човек трябва да умее да експериментира без да губи чувството си за хумор...
  • Да,Нели!И в тази форма на родния език пиша,когато искам да усмихна някого.(тук усетих потрес,липса на чувство за хумор и най-тъжното-синдрома на стадото.В други сайтове колегите отговаряха в стих на същия "съвсем роден език"
    Стихът е провокиран от творбата на pin4e- "Да не ям на гладну"

    Благодаря ти,че беше различна!

  • Хи-хи! Лъки! Ти съвсем на роден език пишеш...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...