Таласъмску (ут баба ви Лъчка)
Нущес,
на пръсти тиху са прумъквам,
ф ладилника си тършоля,
биля ни светвам-дъ’н ги събудя
мъжо и двети ми дица.
То, не чи ми йе гладну,
ма, ей тъй, да си пудложа,
чи инак ни ма фаща сън -
за мръфка, ста’ам таласъм!
Блажну-леденуу, пък сочну!
Трипери, радва съ душъ!
Я! Дигнала съм ут кумпотя
и сърми съзирам, с лозуви листа!
Примлясквам сънену, с блаженству…
Въх!!! Сякаш ток мъ изтрищя!
Ни вярвам в таласъми, верну,
ма остри нокти съ забивът ф снажна ми снага!
Замръзва ми кръфта! Дъх не’ам!
Ни шавам! Чорт ми оди пу гърба!
Боже, пумугни ми! Стискам очИ!
Мяуу! Черната ми котка! Гладна йе и тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
Има свежи идеи. Успех, Лъки, и в този жанр. Човек трябва да умее да експериментира без да губи чувството си за хумор...
