asizi (Nina Toshich)
17 226

21 mar 2009, 12:07

Талисман

Poesía » Otra

770 0 2

Усмивката ми - просто те плени!

Поглеждайки ме, в миг забравяш

за мъст, съмнения и тегоби,

душата си за щастие отваряш!

А тя уверено сече безкрая,

разделя сякаш с острие света

и сред разпръснатите късчета

дали ще разпознаеш

парченцето Вселена,

което ще ти подаря?!

Ще бъде малко и лъчисто,

поело много светлина и чар

и като синьото мънисто

ще пази те

от злоба, завист, изгасена жар...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

asizi (Nina Toshich)

благодаря ти, Ангар ! може би си прав ! оправих стиха !

2009-03-23T09:58:09+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

Усмивката ти просто ме плени!
Поправи си само думичката "дари" на "дали".
Освен това последното куплетче ми се вижда малко несъвършено. Макар изгасената жар да означава черни, само цапащи въглени, но словоредът "ще пази те" е малко отежнен; може да бъде по естествен:
"и като синьото мънисто
ще те пази
от злоба, завист, изгасена жар."

2009-03-21T15:33:28+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0