Mar 21, 2009, 12:07 PM

Талисман 

  Poetry » Other
550 0 2

Усмивката ми - просто те плени!

Поглеждайки ме, в миг забравяш

за мъст, съмнения и тегоби,

душата си за щастие отваряш!

А тя уверено сече безкрая,

разделя сякаш с острие света

и сред разпръснатите късчета

дали ще разпознаеш

парченцето Вселена,

което ще ти подаря?!

Ще бъде малко и лъчисто,

поело много светлина и чар

и като синьото мънисто

ще пази те

от злоба, завист, изгасена жар...

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря ти, Ангар ! може би си прав ! оправих стиха !
  • Усмивката ти просто ме плени!
    Поправи си само думичката "дари" на "дали".
    Освен това последното куплетче ми се вижда малко несъвършено. Макар изгасената жар да означава черни, само цапащи въглени, но словоредът "ще пази те" е малко отежнен; може да бъде по естествен:
    "и като синьото мънисто
    ще те пази
    от злоба, завист, изгасена жар."

Random works
: ??:??